Министър-председателят Бойко Борисов участва в извънредното заседание на Европейския съвет на

...
Министър-председателят Бойко Борисов участва в извънредното заседание на Европейския съвет на
Коментари Харесай

Какво ще изберат евролидерите – планът „Урсула фон дер Лайен“ или планът „Шарл Мишел“?

Министър-председателят Бойко Борисов взе участие в изключителното съвещание на Европейския съвет на 17 и 18 юли в Брюксел. Това е първата присъствена среща на европейските водачи от началото на пандемията.
В белгийската столица държавните и държавните ръководители разискват Планът за възобновяване на Европа в отговор на рецесията, подбудена от COVID-19, който включва Многогодишната финансова рамка за интервала 2021-2027 година и инструмента „ Следващо потомство Европейски Съюз “.
На 19 юни по време на видеоконферентна среща водачите от Европейски Съюз обмениха отзиви по предлагането за Плана за възобновяване, показано от Европейската комисия на 27 май. Предложението на Комисията се основава на 2 стълба – нов инструмент за възобновяване „ Следващо потомство Европейски Съюз “ на стойност 750 милиарда евро и МФР на стойност 1100 милиарда евро.
На 10 юли ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел показа главните цели на Европейски Съюз - премахване на вредите, породени от COVID-19, реформиране на европейските стопански системи и трансформиране на европейските общества.
За България предпочитани остават Кохезионната и Общата селскостопанска политика, като страната ни ще упорства за амбициозното им финансиране. Страната ни дефинира предлагането на Европейката комисия от 27 май като уравновесено, като се има поради сериозните провокации поради пандемията от COVID-19. В прехода към зелена сила от основно значение е и Фондът за обективен преход на Европейски Съюз, който би трябвало да отговори в оптималната степен на настоящите провокации пред страните членки. В този смисъл приоритет е за България Фондът да планува и средства за поощряване и насърчаване на мощности за зелена сила в райони, в които до момента не са съществували енергийни мощности.
В петък, на първия ден от срещата, водачите не реализираха консенсус за разпределението на безвъзмездните 750 млрд.евро.
Някои наблюдаващи са склонни да нарекат знамение вероятността евролидерите да одобряват разпоредбите за разпределението на 2,4 трилиона евро за общи разноски през идващите седем години и за възобновяване на потърпевшата от ковид европейска стопанска система.
Сумата, която се равнява на 17% от европейската стопанска система, е най-голямата по отношение на Брутният вътрешен продукт, която светът ще задели, с цел да се оправи с стремглаво приближаващата международна криза с небивали размери.
Европейските водачи взеха решение, че ще би трябвало да се гледат очи в очи, в случай че желаят да намерят единение за избавителния фонд и бюджета и по тази причина ще пресечен откритата през последните месеци процедура за виртуално другарство и ще се съберат онлайн в Брюксел. Срещата на върха на Европейски Съюз е първата присъствена, не видеоконферентна среща на високо равнище от началото на пандемията в света.
Тя е и първа от 2007 година, в която немският канцлер Ангела Меркел ще стои в креслото на ротационния ръководител на Съвета - официално без спомагателни права, само че де факто като човек, на който всички се надяват за постигането на триумф. Меркел, която прекара цялата предходна седмица в срещи и диалози с европейски водачи, наподобява подготвена за това.
27-те водачи би трябвало да намерят компромис сред два пакета оферти, съдържащи планове за европейския фонд за икономическо възобновяване и за постоянен бюджет на Европейски Съюз за 2021-2027 година
Единият бе направен от Европейската комисия през юни и планува избавителен фонд от 750 милиарда евро за 3 години и бюджет от 1,1 трилиона евро до 2027 година, а другият е на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, който беседва с европейските водачи, с цел да види какви са настройките им за харчене. Двете оферти не се разграничават значително, само че разминаванията са забележими по най-спорните проблеми за размера и изискванията за достъп до парите.
Мишел също предлага икономическо възобновяване за 750 млрд.евро, само че по-скромен бюджет от 1,074 трилиона за идващите 7 година Новият проект слиза под 1,094 трилиона евро, който не откри поддръжка у европейските водачи през февруари. Лидерите на Европейски Съюз би трябвало да реализират единогласие по фонда и бюджета на Европейски Съюз, с цел да стартират договарянията с Европейския парламент, чието единодушие е належащо за приемането на бюджета, и за започване на ратификация от 41 национални и районни Народното събрание, които би трябвало да одобрят препоръчаните нови европейски налози. Обикновено за ратификацията са нужни към 2 две години, само че Европейски Съюз се надява процедурата да завърши до 6 месеца, с цел да влязат в действие новите правила за финансиране от 2021-а. Дотогава Еврокомисията предлага част от средствата за икономическо възобновяване, да се платят предплатено.
Шарл Мишел показа на 10 юли шест сериозни области, по които би трябвало да се откри единодушие: размер на бюджета на Европейски Съюз и на проекта за възобновяване, съответствие сред безвъзмездната помощ и заемите в избавителния фонд, критерии за систематизиране на парите, условия за тяхното разпределяне и опазване на отстъпките в националните вноски към бюджета на Европейски Съюз за Австрия, Нидерландия, Германия, Дания, Швеция.
Предложението планува опазване на размера на избавителния фонд от 750 милиарда евро и разпределението сред грантове и заеми в съответствие 2:1. За сметка на това европейският бюджет изтънява с 25 милиарда евро и други 5 милиарда се заделят като запас за потърпевшите от Brexit.
Най-ощетени финансово са стратегиите за просвета и проучвания “Хоризонт Европа ”, чийто бюджет до 2027 година изтънява с 5 милиарда евро, политиките за добросъседство, развиване и интернационално съдействие, които ще се свият с 4,7 млрд.евро и някогашният фонд “Юнкер ”, именуван в този момент InvestEU, който ще бъде понижен с €10 милиарда Сумите ще бъдат пренасочени към стратегиите за икономическо възобновяване. Разходите за реакции при здравни рецесии и за попълване на запасите от облекло и медикаменти се усилват с 2,8 млрд.евро.
Мишел предлага и законово закрепване на зелените цели на Европейски Съюз, който се самозадължи да направи стопанската система си въглеродно-неутрална до 2050 година 30% от фонда за районно развиване и 40 на 100 от земеделските стратегии би трябвало да бъдат ориентирани към зелени цели. Фондът за обективен преход, който ще компенсира загубите от зелена рационализация, ще възлезе на общо 37,5 млрд.евро, 7,5 милиарда, от които посредством стратегиите за икономическо възобновяване.
Втората политически заявена цел - цифровизацията наподобява по-неясна, като Мишел предлага средствата да вървят през всички бюджетни и възстановителни стратегии, без да прецизира числа.
За да се обезпечат пари за обслужването на заемите, с които Европейски Съюз ще финансира 750-милиардния си фонд за възобновяване, Шарл Мишел предлага от 1 януари 2021 година да се вкара нов европейски налог - върху пластмасовите боклуци, а от началото на 2023 година, да се полза и вносът в Европейски Съюз на артикули, създадени със замърсяващи технологии и както и активността огромните интернет платформи.
Парите за възобновяване ще се разпределят на два стадия. През 2021-2022 година 217 млрд евро ще се разделят сред 27-те въз основа на данните за безработицата за 2015-2019 година, нарастването на Брутният вътрешен продукт на глава от насалението и делът население на съответната страна. През 2023 година, последната година от действието на програмата за икономическо възобновяване, оставащите 93 милиарда евро ще се разпределят съгласно спада на Брутният вътрешен продукт през 2021/22 година, намаляването на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и делът на популацията.
Председателят на Съвета предлага страните членки да позволяват отпущането на парите за възобновяване да става въз основа на годишни отчети на Европейската комисия, в които тя ще прави оценка проектите за промени, подавани от страните членки, с квалифицирано болшинство.
Европейският парламент, който има дума за приемането на европейския бюджет, само че единствено консултативна роля за проекта за възобновяване, счита че предлагането за компромис е неприятно, защото бюджетът е ощетен за сметка на избавителния фонд.
Държавите членки се разделят главно на две: Дания, Австрия, Швеция и Нидерландия се самоопределят като “пестеливата четворка ”. Те са за по-малки фонд за възобновяване и бюджет, избавяне единствено посредством заеми и без безплатни помощи, единомислещо взимане на решение за разпределяне на парите и безапелационното им обвързване със спазването на върховенството на закона. Останалите 23 страни имат друго нюансирани позиции, само че в съществени линии поддържат предложенията. България да вземем за пример счита, че фондът за възобновяване е “справедлив и задоволителен ”. При сегашните параметри София разчита да получи до 12 милиарда евро в допълнение от Европа към парите, с които ще разполага от европейския бюджет.
Ангела Меркел призна на 8 юли пред Европейския парламент, че предлагането за бюджет и фонд за възобновяване надали ще може да бъде признато в целокупност без отстъпки от двете страни. Тя даде да се разбере, че една от тях евентуално ще бъде обвързването на върховенството на правото с достъпа до европейско финансиране.
Вижте още:
Европейски Съюз е на път да се провали с Плана за икономическо възобновяване от коронавируса
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР